Понятие за здраво семейство. Предизвикателства и подходи за преодоляване на трудностите в живота на семейството.

Разбиранията и очакванията за семейните отношения варират не само от култура до култура, но и от човек до човек, дори когато става дума за двама души, отраснали в един и същи дом. Затова, идеален образ на семейство няма и понятието „здраво семейство“ е твърде относително. Правилен модел и рецепта не съществуват дори и теоретично. По тази причина „здравословността“ на семейството следва да дефинираме по отношение на процесите. Тоест, говорим за това, в каква степен семейството адекватно изпълнява функцията си, а не за това как конкретно я изпълнява или каква е конкретната семейна структура.

Каква е функцията на семейството?

Можем да приемем, че функцията на семейството е да осигурява среда, която  благоприятства личностното развитие и израстване на неговите членове. Това включва 1) отглеждането и социализирането на деца, които да се развият като автономни личности, както и 2) осигуряването на атмосфера на удовлетворяваща емоционална подкрепа между всички членове на семейната система. Следователно, нивото на функциониране на едно семейство се определя от степента, в която то успява да изпълни тези две функции. Осъществяването им е динамичен процес, който се влияе от много фактори, включително промените в структурата на семейството, от фазите му на развитие и съобразно измененията във външната среда. Доколко едно семейство е здраво зависи от способността му да се адаптира към тези промени и към стреса, предизвикан от житейската ситуация. Разбира се, здравословността на семейството е свързана с голям брой характеристики, включително ефективна комуникация, емоционална ангажираност, достъп до външни ресурси и др. Но здравословността на тези характеристики се оценява на базата на това в каква степен те допринасят за ефективното функциониране на семейството в хода на неизменните вътрешни и външни промени в семейната система.

Адаптивност

Всички членове на семейството в хода на живота се изправят пред трудности както индивидуално, така и колективно. Всяко семейство създава такива свои модели на общуване и справяне с проблемите, каквито в различна степен му помагат да се приспособява към промените. Правилата и ролите в семейството помагат на членовете да се адаптират. Здравите семейства са адаптивните, които се развиват и променят в съответствие с променящите се фактори на средата. Такива семейства са в състояние да се учат и да реагират по адекватен начин на променящата се среда. При среща с предизвикателствата, новите опитности увеличават капацитета от възможности на семейството, съчетавайки стария опит с непознатото.

Адаптация към външните промените

Животът е изпълнен с непредсказуеми предизвикателства и събития, за които е невъзможно да се подготвим рационално. Примерите за това включват смърт, раздяла и други форми на загуба; финансови сътресения; професионални и здравословни предизвикателства и инциденти; отношенчески проблеми с хора и институции, които са външни на семейната система. Семействата, които успешно преодоляват подобни стресогенни ситуации, обикновено са гъвкави и добре организирани. Членовете им са склонни да приемат нови, алтернативни идеи, да се адаптират към нови роли и да използват външни ресурси.

Промени, свързани с жизнения цикъл

Промените, свързани с преминаването от една фаза на жизнения цикъл в друга (например: бездетна двойка, раждане на бебе, семейство с ученик, с юноша или след напускането на децата) също изискват адаптивност. Понякога е изненадващо, че желани и щастливи събития като сватба или раждане на планирано бебе, носят значителен стрес, свързан с мащаба на промяната. Поведение, което е функционално при дадени обстоятелства, може да се окаже проблематично при преконфигурирането им. Например, при появата на дете, вниманието на родителите трябва да се преразпредели така, че те да се погрижат ефективно за новия член на семейството, като същевременно не забравят нуждите на партньора си.

Друг пример е необходимостта от видоизменяне на типа грижа, контрол и емоционална близост с детето в зависимост от възрастта му. Децата изискват повече личен контакт с родителя, ясни инструкции и стриктни граници, за разлика от юношата, който се нуждае от пространство и време за емоционално отделяне и социализация. Затова най-важната характеристика, която определя успешността на семейството, е неговият потенциал ефективно да се справя с предизвикателствата и да се адаптира към променящите се нужди, в съответствие със закономерните фази на развитие на фамилната система.

Семейна конфигурация

Здравословността на семейството не се определя от броя или наличието на класическите роли на семейните членове. Въпреки, че се изправят пред сходни предизвикателства, семействата не се вместват в готови модели. Здравите семейства могат да бъдат в различни конфигурации и размери, от традиционното семейство с биологични майка и баща, до самотна майка, семейства с доведени родители и/или деца, бездетни двойки с или без осиновени деца, хомосексуални родители, както и други нетрадиционни форми. Всички форми на семейство потенциално са в състояние да осигурят благоприятна среда за членовете си. Семейната конфигурация е здравословна тогава, когато подпомага здравословното функциониране на семейството.

В заключение, „здравословността“ на семейството се измерва дългосрочно, в зависимост от това в каква степен то предоставя личностно удовлетворение и среда за развитие на членовете в условията на постоянно променящите се обстоятелства и нужди. Адаптацията към промените и грижата за адекватното функциониране на семейната система като среда за развитие са приоритет за всяко здраво семейство.

Свързани статии