Семейството е най-ценното – споделянето, разговорите, подкрепата

Автор: Жюстин Томс

Това на снимката са Рози, Габи, Албена, Емил и Силвия. Рози е на 8, а сестра й Габи е на 14. Рози е втори клас. Габи е първа година в техникума по фотография. Албена е асистент-учител, а Емил боядисва коли в голяма автомонтьорска фирма. Живеят в София и ежедневието им е като на всички нас – динамично. Момичетата ходят на уроци по български език, а в събота и на плуване. Уикендите се срещат с приятели, понякога ходят на Витоша. А Рози най-много обича ваканциите на морето с цялото семейство.

Питам ги – кое им е най-трудно в ежедневието, а те ми отговарят, че живеят нормално, свикнали са сами да се борят с трудностите.

Албена и Емил се запознали в Пловдив. Тя е родом от там. Поканил я на бал, харесали се и се взели преди 15 години.

Ще кажете – за какво е този пост? Чудесно и мило семейство, да. Но такива има много – и е така, но и не е. Защото рядко виждаме семейство, което толкова да се подкрепя, да е усмихнато, но и в същото време да е толкова специално.

Какво е специалното ли? В това семейство единствена Рози може да чува. Албена, Габи и Емил са напълно лишени от слух. Знаят и общуват основно на жестомимичния език. И тук идва мястото на Силвия от снимката – тя е наш преводач по време на срещата ни.

Рози, макар и най-малка, помага на всички. И на кака си, например обяснява й какво казва инструкторът по плуване. И на майка си – ако някой й звъни по телефона или когато гледат новини и няма жестов превод или субтитри.

Габи е учила в масово училище. И продължава и в гимназията така. И двамата родители са убедени, че това е много по-добре за детето им, отколкото да е изолирано в специализирано училище за глухи. Тя се чувства изцяло интегрирана и добре приета от съученици и учители. Усмихва се свенливо, когато заговаряме за мечтите й. Рисува добре, обича да чете, спортува, снима. Още не е избрала с какво ще се занимава като порасне.

Животът на Емил и Албена е не лек, но заедно го изпълват със смисъл. В ежедневието с децата помага много и майката на Емил. Например на родителски срещи ходи само тя.

Технологиите са променили много живота на глухите. Защото са им дали нов начин за активно общуване. Макар общността да не е сплотена, тези хора намират начин да се интегрират и успяват да живеят достойно.

В края на срещата ни Габи ми казва, че за нея семейството е най-ценното – споделянето, разговорите, подкрепата. Замислих се колко мъдрост има у това дете и колко сила. И колко е хубаво да се случва това, въпреки трудностите.

Ще продължа разказите си за тези прекрасни хора. Благодаря на Силвия за превода.

Свързани статии