Агресията и функцията й в семейната система

През последните години се наблюдава засилване на тенденцията детските градини и училищата да дискриминират гневните и агресивни деца. Днес агресията се разглежда като поведение, заклеймено като нещо негативно и недопустимо както в институциите, така и сред родителите. Такова табу обаче застрашава психичното здраве на децата, тяхната самооценка и доверието им в самите себе си.

Агресията е присъща на всички живи същества. От еволюционна гледна точка, агресията е свързана с оцеляването и може да бъде адаптивна дори и при хората. При децата поведения като ритане, хапане и удряне са вродени, спонтанни реакции в моменти на фрустрация, в резултат на невъзможност за удовлетворяване на личните нужди от страна на детето.

Както всяка емоция (приятна или не) има своя функция, така и агресията има своето важно място в човешкия живот. Без агресията ние не бихме могли да си поставяме цели и да ги преследваме, да се борим за мечтите или любовта си, да правим научни открития, да се занимаваме със спорт, да установяваме и защитаваме границите на личността, семейството и дома си. Агресията става деструктивна тогава, когато я използваме срещу другите под формата на насилие, нарушавайки физическите или емоционалните им граници, вкл. когато рушим чуждата собственост. Такова поведение е социална реакция на индивида, която е индикатор за  наличието на скрит вътрешен проблем. За здравословното развитие на детето е важно родителите да се насочат усилията си към дешифриране на проблема и съответно към  разрешаването му, вместо към потискане на агресивното поведение.

Деструктивната агресия се проявява по много начини. Въпреки че момчетата най-често биват набедени за агресори, момичетата също проявяват агресия, но нейният израз може да бъде различен. Например, момчетата по-често са склонни да проявяват физическа агресия, докато при момичетата преобладава индиректната агресия (например вербална).

Какво означава детската агресия? В ранна възраст децата не взимат осъзнати решения относно поведението си, те само реагират в зависимост от нуждите си в създадените обстоятелства. Например, когато децата престанат да се чувстват значими за родителя или интегритета им бъде нарушен, те реагират с агресия. Често пъти при наличието на брачни проблеми, трудности с други членове на семейството, болест или загуба на близък, липса на разбиране, домашно насилие или някаква друга семейна криза, децата изпитват вина и объркване. Натрупаната тревожност обикновено се трансформира в разрушителна енергия. Някои деца се затварят в себе си и стават самодеструктивни, а други реагират с агресия. И двата типа поведение имат за цел да привлекат вниманието на родителя и да намалят напрежението по някакъв начин.

Най-ефективният подход срещу детската агресия е емпатията и разбирането. Детето често проявява агресия в резултат на някаква фрустрация. Това може да се случи, ако то е станало жертва на някакъв вид малтретиране, както и в резултат на нещо толкова естествено и безобидно като трудността да изрази себе. Затова е важно родителите да се отнасят с търпение и разбиране, за да стане възможно идентифицирането на проблема в семейната система, довел до това поведение. Така се създават условия да се помогне на децата да изразяват фрустрацията си по алтернативен, социално приемлив начин. Тоест, агресията при децата трябва да се разглежда като своеобразен зов за помощ, а не като умишлено деструктивно поведение.

Да вземем за пример едно 3 годишно момченце, което удря по-малката си сестричка, когато тя се опитва да се включи в неговата игра. От перспективата на момченцето, другото дете нарушава границите му и се опитва да му отнеме играчката. Така той се чувства по-малко значим и реагира, за да се защити. Като възрастни вероятно бихме реагирали по подобен начин, ако някой нахлуе в дома ни и се опита да ни вземе нещо.

Как възрастните могат да помогнат на детето да интегрира агресията си по функционален начин? Опитите да се спре агресията с някаква форма на морално осъждане имат обратен ефект. Ако агресивното дете бъде определено като „лошо“, така се затвърждава усещането му, че не е достатъчно значимо. Това би довело до пораждането на нова агресия. Реплики, които се отнасят до правилата в семейството, като например: „в този дом никой не удря“, съдържат отново критика и непоносимост към поведението на детето. Те се интерпретират от него като заплаха, че ако не се подчини ще бъде изключено от семейството, което е форма на неявна агресия към детето. В конкретния случай, родителят може да каже на детето: „Разбирам, че си гневен, но не искам да удряш сестричката си. Ще ти покажа как можеш да я научиш да те уважава. Сега тя е още много малка и не те разбира.“ Това подсказва на детето, че има други начини за разрешаване на проблема, които не включват насилие, но същевременно показва уважение към неговите лични нужди и автономност.

Агресията, подобно на другите емоционални реакции в семейството, е особена форма на комуникация, чрез която членовете на системата изразяват своите потребности и граници. За да интегрират тези емоции и да усъвършенстват изразните си средства, е необходимо да се позволи на децата да ги използват в общуването си, като им се дава конструктивна обратна връзка за формите на изразяване. Така подрастващите получават възможността да се развият като емоционално интелигентни и уверени в способностите си личности.

Свързани статии

Автор

д-р Веселин Христов

Психотерапевт

Д-р Веселин Христов е лекар с квалификация в психотерапията, психиатрията, детско-юношеската психиатрия. Завършва медицина през 1994 г., специализира анестезиология и интензивно лечение, по-късно и детска психиатрия. Над 10 години работи като психиатър и психотерапевт с фокус в областта на детско-юношеската психопатология и терапия. Познанията му за тялото и психиката обуславят и холистичния му подход към здравето и лечението на различни психични разстройства. Имa бoгaт клиничен oпит с пациенти от различни възрастови групи и е един от малкото специалисти детски психиатри в България. Професионално се занимава с групова и индивидуална психотерапия, диагностика и медикаментозно лечение на психичните разстройства, клинична супервизия, кризисна терапия, изготвяне на експертизи.

виж повече