Семейства с доведени родители и/или доведени деца. Предизвикателства и потенциални решения

В семейство с двама биологични родители, партньорите решават и създават дете. То прилича по нещо на всеки от тях и те спонтанно изпитват топли чувства към него като подкрепят по своему развитието му. В семействата с доведен родител се наблюдават специфични динамики и поведения, поради липсата на биологична връзка между доведения родител и децата. Родните майка и баща са дарявани с вродената любов и привързаност на детето още преди то да проговори. От друга страна, доведените родители трябва да преодолеят дистанцията с детето за да създадат подобна връзка, така както заварените деца трябва да преодолеят предпазливостта и несигурността си за да приемат някой външен човек за родител. Биологичният родител по презумпция вярва, че след като изпитва чувства към партньора си, то този човек автоматично би обичал и детето му. Това не винаги е така – обичта може да се създаде, но очакването това да е спонтанно и веднага, може да доведе до конфликт.

Често явление е и възникването на т.нар. конфликт на лоялностите, характерен за семействата с доведен родител. Детето започва да формира положителна връзка с доведения родител, но се появяват угризения - ако обича доведения родител, това би означавало, че не обича другия си биологичен родител. Аналогичен конфликт се появява и в двойката на възрастните - ако детето и партньорът се нуждаят от внимание по едно и също време, на кого да се откликне с приоритет? В биологичните семейства, конфликтите по-рядко стигат подобни нива на объркване и невъзможност. При второ семейство всеки в двойката закономерно очаква да заеме главна роля в живота на партньора си, но наличието на доведени деца модифицира ситуацията. Децата са заемали водеща позиция преди появата на доведения родител и често считат, че той или тя не заслужават тази позиция. Освен това, неразбирателството между бившите партньори създава силна несигурност в децата им. От друга страна, ако бившите съпрузи комуникират безпроблемно, новият партньор може да се почувства игнориран.

При доведен родител, биологичната връзка и едновременната нужда от интимност между партньорите може да поляризират отношенията в новосъздадената семейна система. Детето може да се превърне в „ябълката на раздора“ поради невъзможността да се формират едни равнопоставени родителски роли от новите партньори. Доведеният родител може да изпитва ревност и негодувание от естествената отдаденост на биологичния родител, а последният да се опитва да „защити“ детето си от партньора. Подобни процеси могат да затруднят и най-мотивираните партньори.

Срещите с липсващия биологичен родител често са разстройващи за всички. Всеки път, когато детето се мести от един дом в друг, болката от травмата, свързана с развода може да се възвръща. Този проблем се преодолява най-лесно като ясно се планират и съгласуват тези срещи, включително тяхната честота и продължителност. Важно е да се помни, че стабилността не зависи толкова от структурата на семейството – дали родителите са разведени, самотни или има доведен родител. Стабилността зависи предимно от организацията на семейството, която включва грижа, постоянство/предсказуемост, усещане за принадлежност и ясни граници/очаквания.

След раздялата родителите престават да бъдат партньори, но остават майка и баща, които продължават да дискутират идеи и да взимат решения за отглеждането на детето си. Друг човек може да заеме важна роля в живота на детето, но не може да измести майката или бащата в неговия вътрешен свят. Важно за запазване психичното здраве на децата е разделените съпрузи да стигнат до съгласие по въпросите свързани с възпитанието. Необходимо е те да се научат да се отнасят с уважение един към друг и тяхната комуникация да не наранява децата им или да повишава тяхната тревожност.

Чувството на вина и съревнованието между родителите може да доведе до липсата на чувство за граници на децата, което се асоциира с проблеми по-късно в живота. Отсъстващият родител често страда от това, че децата му се отглеждат от някой, когото той не одобрява. Страхува се, че може да загуби връзката си с децата или да бъде злепоставен в техните очи. Този родител – баща или майка, често изпитва нуждата да „наваксва“ като ги „глези“. В случаите, когато родителите делят равни права, децата имат възможността да ги манипулират един спрямо друг, което отново може да доведе до проблемно възпитание. Затова колаборацията и ясните очаквания между партньори и родители са от изключителна важност.

Всяко семейство с доведени членове е уникално по своята проблематика, което се предпоставя от спецификата на новосъздадената система. Наличието на деца и опитност като родител в предишна връзка не предопределя успеха на доведен родител. В семействата с доведени родители партньорите е необходимо да постигнат съгласие не само за модела на дисциплина, но и за това кой какви решения и отговорности може да поема. Осигуряването на структура в отношенията е форма на загриженост към децата. Дисциплината е една от най-често срещаните предизвикателства в семействата с доведени деца или родител. Същността на дисциплината не е в налагането на наказания, а в създаването на структура, сигурност и предвидимост на ситуациите.

Наред с предизвикателствата, добре функциониращото семейство с доведени членове предлага на децата много добри възможности. Предоставя им се по-голямо разнообразие от идеи, концепции и опитности. В същото време доведеният родител печели любовта, възхищението и уважението на още едно дете. Известни са много случаи на доведени родители, които са упражнили силно позитивно влияние върху доведените си деца.

В моята психотерапевтична практика често работя с деца и доведени родители и съм убеден, че динамиката в такива семейства може да бъде функционална и удовлетворителна за всички членове на семейството. Важно е да има разбиране за комплексността на тези взаимоотношения, осъзнаване на предизвикателствата и ясно разпределение на ролите в семейството. Взимайки предвид уникалността на конкретното семейство, терапевтът помага на родителите да достигнат до консенсус по отношение на приоритети, отговорности и очаквания. Той ги подкрепя в съставянето на план, който да включва йерархия на взаимоотношенията, организация на дома, отговорности и очаквания от членовете на семейството.

Свързани статии

Автор

д-р Веселин Христов

Психотерапевт

Д-р Веселин Христов е лекар с квалификация в психотерапията, психиатрията, детско-юношеската психиатрия. Завършва медицина през 1994 г., специализира анестезиология и интензивно лечение, по-късно и детска психиатрия. Над 10 години работи като психиатър и психотерапевт с фокус в областта на детско-юношеската психопатология и терапия. Познанията му за тялото и психиката обуславят и холистичния му подход към здравето и лечението на различни психични разстройства. Имa бoгaт клиничен oпит с пациенти от различни възрастови групи и е един от малкото специалисти детски психиатри в България. Професионално се занимава с групова и индивидуална психотерапия, диагностика и медикаментозно лечение на психичните разстройства, клинична супервизия, кризисна терапия, изготвяне на експертизи.

виж повече