Фази на развитие, през които преминава семейството и свързаните с това предизвикателства за семейното здраве

Фазите на развитие са серия от закономерни промени в цикъла на семейния живот, които имат характерна динамика и отговорности. Те са обусловени от стадиите на човешкото развитие, започвайки от раждането и детството до пенсионирането и смъртта на човека. Здравословното семейство се адаптира адекватно към променящите се нужди в съответствие със стадиите на развитие. Всяка промяна изисква семейството да се учи и да внедрява нови способности, които да подпомагат адаптивността на семейната система. Невъзможността за трансформация и съответно неуспешната адаптация водят до проблеми във взаимоотношенията, заболявания и/или психични разстройства, както и до нарастващи затруднения при последващи промени.

Личността, решенията и постъпките на членовете влияят на семейните процеси, но фазите на развитие на семейството се случват независимо от техните индивидуални характеристики. Предизвикателствата, свързани с жизнения цикъл на семейството, възникват независимо от конфигурацията на системата и наличието/липсата на кръвни връзки. Например, фактори като възрастта на родителите или преживяване на развод внасят вариации в техните опитности като родители, но не променят необходимостта от реализирането на родителската роля.

Процесите на развитие и растеж са неизбежни и всички семейства се променят с времето до прекратяване на съществуването си. Затова разбирането на тези процеси е от изключителна важност - това позволява по-безболезнено преминаване от една фаза в следваща. Колкото повече се знае за съответстващите предизвикателства, толкова са по-добри шансовете за адекватна реакция към тях.

Автономност

Основният фокус в тази първа фаза на развитие е отделянето от родителите. Вродената тенденция на подрастващия човек е да се отдели емоционално и функционално. Това е необходима предпоставка за успешното възникване на адекватни нови привързаности (вкл. интимни връзки) и за поставянето основите на финансова и професионална независимост.

Установяване

Това е фазата, в която самостоятелният индивид избира партньор и полага основите на семейната система. В тази фаза основните задачи са изграждане на взаимно удовлетворителна връзка с партньора, установяването и поддържането на контакти с разширеното семейство, както и решението дали да се създадат деца. Сериозно предизвикателство е необходимостта от адаптация на автономната личност към взаимозависимост с партньора и нуждата от грижа за връзката.

Поява на дете и родителстване

Тази фаза започва със създаването или осиновяването на първо дете. След период на очакване, появата на дете обикновено е съпътствано с изумление и родителите трябва да се приспособят към новата си роля. Адаптацията към родителстването обаче, често се оказва трудна. Това е свързано с приемането на нов член на семейната система, което налага да се променят графици, задължения и взаимоотношения. Необходимо е да се предефинират и  взаимодействията с родителите в техните нови роли на баби и дядовци. На този етап често се отчита, че връзката между партньорите страда поради мащабната промяна във фамилната система. Това изисква внимание и полагане на грижа за партньорските взаимоотношения.

Отглеждане на малко дете

С появата на първото дете, семейният живот се променя завинаги. Всяко дете се ражда със свои индивидуалност и темперамент, които членовете на едно здраво семейството трябва да приемат и да се адаптират към неговата уникалност. Често срещано предизвикателство е трудността да се определи докъде се простира ролята на родителя като възпитател и къде започва зачитането на личностните характеристики и избори на детето.

Децата обикновено са изпълнени с енергия и любопитство. Въпреки, че това стимулира обичта на родителите, то изисква много енергия и уморява. В същото време е важно за родителите да продължават да обръщат внимание на личните си взаимоотношения в контекста на многобройните задължения и ограничена интимност в дома. Комуникацията между партньорите, включваща и сексуалните отношения, може да се окаже сериозно застрашена. Налага се възрастните да планират време, в което да са насаме, за да поддържат удовлетворението във връзката.

Заедно с насърчаването на социалните взаимодействия, е важно да се поощряват личните интереси и образователни стремежи на детето. Това отнема значителна енергия на родителите, но е необходимо те да отделят време и за собственото си личностно развитие.

Семейство с юноша

В тази фаза на развитие родителите трябва да позволят и подкрепят индивидуализацията на детето. Изисква се голяма гъвкавост и променливост в семейните граници за да се поощри неговата самостоятелност. Често пъти балансирането на свободата с отговорностите на юношата е основно предизвикателство. Това е и фаза на преоткриване и развитие на личните интереси и занимания на родителите.

Напускане на семейството от детето

Това е фазата, в която се манифестират резултатите от положените усилия да се подготви детето за независим живот. Когато това се случва, задачата на родителите е да адаптират дома и семейната система към отсъствието на деца. Необходимо е да се приемат нови начини за свързване с тях, като същевременно им се дава подкрепа. Това включва изграждане на отношения с партньорите на децата, както и с техните деца. Основно предизвикателство е приемането и уважението на изборите на вече порасналото дете, дори когато родителите не ги споделят. Това е фаза, в която родителите предефинират брачните си отношения и започват подготовка за оттегляне от работа.

Двойка на възраст

Адаптацията към пенсионирането е свързана с емоционални, физиологични и материални предизвикателства. С остаряването настъпва влошаване на физическото здраве и намаляване на възможностите. В тази фаза на много хора се налага да преживеят загубата на собствените си родители. Нерядко хората остават да живеят сами в напреднала възраст поради загуба на партньора си. Най-сериозното предизвикателство е необходимостта от приемане на собствената смъртност.

Свързани статии

Автор

д-р Веселин Христов

Психотерапевт

Д-р Веселин Христов е лекар с квалификация в психотерапията, психиатрията, детско-юношеската психиатрия. Завършва медицина през 1994 г., специализира анестезиология и интензивно лечение, по-късно и детска психиатрия. Над 10 години работи като психиатър и психотерапевт с фокус в областта на детско-юношеската психопатология и терапия. Познанията му за тялото и психиката обуславят и холистичния му подход към здравето и лечението на различни психични разстройства. Имa бoгaт клиничен oпит с пациенти от различни възрастови групи и е един от малкото специалисти детски психиатри в България. Професионално се занимава с групова и индивидуална психотерапия, диагностика и медикаментозно лечение на психичните разстройства, клинична супервизия, кризисна терапия, изготвяне на експертизи.

виж повече