Нивото на тревожност в семейството – индикатор за семейното здраве

Тревожността е най-често срещаният проблем (симптом), наблюдаван към момента в човешката популация. Тя е реакция на индивида към реална или въображаема заплаха с цел самозащита и се проявява под някаква форма при всички живи организми. Може да се разглежда като процес, който активира и поддържа защитните механизми в състояние на готовност.

Процесът на мислене е силно зависим от нивото на тревожност у човека. При определени обстоятелства тревожността започва да влияе върху нашата интерпретация на ситуацията, до степен на ирационалност. Това води до изразяване на напрежението по начини, които често са дисфункционални, както за отделния човек, така и за семейната система. Примери за това са горчиви думи, изречени в пристъп на гняв или раздразнение и агресия, насочени към най-близките хора.

Семействата с високо ниво на тревожност могат лесно да бъдат разпознати. Тревожността е осезаема и като зараза бързо се предава от един член на друг - автоматичните реакции и прибързаните действия се увеличават, което води до обща за семейството дисфункционалност. Когато се повиши тревожността, се повишава нуждата от информация и яснота. Появяват се много обяснения, нападки и оправдания, но се изплъзва ползотворния процес за преодоляване на трудностите. Високата тревожност често се изразява като нервност, нетърпеливост или сприхавост.

Тревожността кара човек да регресира до едно по-незряло поведение - той е по-склонен да обвинява другите, отколкото да се фокусира над себе си и да поеме отговорността си. В такова състояние хората може неосъзнато да загърбят дори своите основни ценности и лични принципи. В хронично тревожни семейства, хората често се оказват блокирани в състояние на борба, бягство или в неподвижност, като стават емоционално реактивни вместо отзивчиви.

Характерно за здравите семейства е, че снижават тревожността като се изправят директно срещу нея. В такива семейни системи членовете съзнателно и зряло разговарят за това, което се случва с тях и между тях, като се опитват и в най-трудните моменти да се уповават на здрав разум и взаимопомощ. Те помнят, че е по важно да са гъвкави и отзивчиви в името на общото благо, отколкото да са прави. Стараят се да изслушват, като същевременно остават свързани и съпричастни с чувствата на другия дори, когато съществуват разногласия. Много полезно е да се заема позицията на любознателен изследовател, вместо позицията на експерт, който се опитва да „оправи нещата“.

При наличие на проблем или напрежение, необходимо е те да се дискутират. Например, ако разведен родител е обзет от тревоги по отношение на нов партньор, полезно е това да се сподели с децата. Цялото семейство може да се събере и да обсъди граници и правила, така че всеки да знае какво да очаква. Или, ако дете се мести в ново училище, е важно да се регистрира повишаването на тревожността и заедно да се обсъди по какъв начин останалите членове на семейството биха могли да помогнат. Уместната и акуратна информация за проблемите намалява тревожността, докато тайните и отбягването на трудни разговори я повишават.

Много често е затруднено дискутирането и решаването на истинския проблем, поради това, че той се крие под някаква маска. Например, тийнейджърка се кара с майка си заради цвета на килима в стаята й, но причината е не разлика във вкусовете, а това, че никой не е поискал мнението й при избора. Съдържанието на споровете всъщност е като върха на пословичния айсберг - отдолу се крие масив от емоции, който съдържа истинската същност на проблема и тя трябва да се извади на повърхността. В такива моменти помага съзнателността и внимателното наблюдаване на семейната динамика.

Друг често срещан проблем, който води до повишена тревожност е натоварването (често пъти несъзнателно) на определен член от семейството с отговорността за отношенията. Например, дете се явява посредник или умиротворител в родителските отношения, в желанието си те да останат заедно. Това, обаче, вместо да помогне, обременява детето и допълнително повишава нивото на тревожността в цялата семейна система.

Какво могат да направят възрастните в специфичната си роля, за да намалят тревожността в семейството? Доброто родителстване и партньорство се състоят главно в това да се владеят собствените емоции, а не е метод за управление или манипулиране на другите/детето. Емоционалната реактивност, липсата на гъвкавост и неспособността да се приема критика и да се толерират различия са особено проблематични. Ефективните родители помагат на децата си да развият себе си на базата на усвоени в семейството ценности и принципи, като съумяват да останат свързани и близки с тях, независимо от пораждащите се различия в идеи и мнения. За да се постигне това, необходимо е да се научим да уважаваме правото на детето/партньора да прави свой избор и дори грешки.

От друга страна, съгласяването с всичко в името на мира е също проблематично и води до увеличаване на тревожността. Позицията: „аз мисля така, това мога да направя, това – не мога“ предразполага и другите членове на семейството да направят същото. Това създава яснота и прозрачност в отношенията, като позволява на всеки да поеме лична отговорност за желанията, думите и постъпките си.

Чрез идентифициране и осъзнаване на източниците и механизмите на тревожността, се спира нейната ескалация. Този процес е труден, отнема време, изисква съзнателност, кураж и сила да се овладеят собствените емоции. Членовете на здравите семейства обаче знаят, че усилията си струват, защото така се създава „лепилото“ на добрите отношения.

Свързани статии

Автор

д-р Деница Банчевска

Психолог

Деница Банчевска е доктор по психология, психотерапевт и клиничен супервизор. Придобила е образованието и опита си в САЩ. Защитила е докторска степен в областта на човешкото развитие и семейната психотерапия. Притежава сертификат за психотерапевт към националната психотерапевтична асоциация на САЩ (ААМFТ). Член е на Българския институт по фамилна терапия, Дружеството на психолозите в България, и на Българската асоциация по хипноза. Освен като терапевт, Деница работи и като преподавател и супервизор в областта на психологията, социалната дейност и фамилната терапия. Има богат опит с разнороден тип клиенти. Провежда индивидуална и семейна терапия, включително и с деца. Работи и с двойки с различна сексуална ориентация. Преодоляване на тежки травми и проблеми във взаимоотношенията и ежедневието, справяне със симптоми на сериозни психични състояния, себепознаване и самоусъвършенстване са основните насоки, в които постига успех със своите клиенти.

виж повече